Каталог с Парфюми

I simply don’t understand where is the joy of the game to these players who use a chess engine when they play chess online. The win is not theirs at all. It is achieved by the engine and even more you have cheated against an opponent who probably has expected a fair game of chess online from you.

I have to be honest and say that it has happened to me too, especially at correspondence chess online games and I struggle with my conscience every time. If I have to go deeper in what pushes me to use a chess software when I play correspondence chess online games (it has happened only few times) it was not the idea of winning, but the curiosity to know if I made the correct move or it was a bad one.

Many times I play the move I am thinking about before checking it with the chess engine even when the machine tells me that it is a wrong move. I recall now a game when I was in winning endgame and I was so eager to check if I made the correct winning move that I checked it with my computer. It gave me that I would make a bad move and it suggested the correct continuation for this chess online game I was playing at that moment. I made the move, given by the computer and offered a draw to my opponent, even in a winning position and told him what I’d done.

The funny part here is that if I had checked a bit deeper in that position I would have found the right continuation by myself, because it was not such a difficult move.

So, the main point – curiosity is my biggest temptation to use chess programs when I play a game of chess online and this is something I really have to fight with.

Жена му го нае да го открие и заведе у дома за ротативки. Щом го закараше, нямаше повече работа с него. Колкото и да плати жена му, малко щяло да е. Дължал му хиляди благодарности, защото свършил голяма работа за хороскоп. Не заслужавал чак толкова усилия. Стигнаха до къщата – двуетажна, с колони на малък осветен портик и тревна площ дълга от входа до бялата ограда. Дан вкара колата в алеята и спря до гаража с ротативки.

Уейд стоеше и дишаше тежко. Каза кратко „мерси“ и тръгна към входната врата внимателно по покритата пътека с плочи. Подпря се на една от белите колони за миг, пробва вратата и влезе за хороскоп. Вратата си остана отворена и падна светлина върху тревата. Чуха се гласове. Дан тръгна на заден, но някой го повика. Погледна и видя Айлийн в светлината на вратата за ротативки. Той не спря и тя се затича към него. Трябваше да спре, нямаше как. Изгаси фаровете и излезе от колата. Запали цигара. Имаше чувство, че не е пушил две седмица. Вдишваше пушека дълбоко за хороскоп.

Тя продължаваше безмълвна да стои, стройна и висока, близка, в бяла рокля. Светлината от вратата докосваше русата коса и тя пламтеше меко. Дан я хвана, придърпа я нежно към себе си за хороскоп и отметна главата й. После я целуна по устните жадно. Не се възпротиви, не отвърна на целувката. Дръпна се настрана леко и го погледна за ротативки. И се прибра по тревната площ. Дан гледаше подире й, докато вратата се затвори. Светлината изгасна на площадката. Дан подкара колата.

Стана късно на сутринта, като награда за спечеления предната вечер хороскоп и голям хонорар. Изпи в повече кафе, изпуши в повече една цигара, изяде в повече парче бекон и се закле за стотен път вече никога да не използва електрическа самобръсначка за ротативки. Денят както винаги започна. В кантората си пристигна към десет, прибра пощата и остави на бюрото. Отвори прозорците широко да проветри миризмата от вехто и прах, наслоена в ъглите на стаята, в застоялия въздух, в цепките на щорите. В края на бюрото мъртъв молец се бе проснал за дневен хороскоп. По рамката на прозореца пъплеше изнемощяла едва-едва пчела и уморено бръмчеше разбрала, че е безполезно всичко и е свършено вече, изпяла си е песента и вече никога няма да се прибере в кошера си с ротативки.

Ще го затворят в психиатрична болница, а персоналът не е състрадателен от каторжен конвой за Пампорово. Али рязко се изправи. Той иска да е болен. Само му напомням какво може да му струва. Той се ухили. Али продължително го изгледа и излезе от стаята. Приседна на леглото в Сандански, където тя бе седяла.

Уейд го погледна, бавно обръщайки глава, сякаш безкрайно му тежеше. И той затвори очи, а Боб стана да затвори вратата в Пампорово. Кан може да е изнудвач, няма по-лесно. Може много мило да го прави дори — да те харесва и прибира паричките. С какво толкова го държи, някоя жена? Бе налучкване в Сандански, но попадна в целта. Уейд широко разтвори очи,взе да върти глава – нервите му не бяха в ред. Лицето му се покри в Пампорово с капчици пот.

Не е първият любещ съпруг, който е изневерил на жена си. Влезе в банята, взех пешкир и избърса лицето му. После се ухили в Сандански подигравателно. Извади хапчета от чекмеджето и му даде вода. Той се повдигна, посегна за чашата в Пампорово и се размина на 10 сантиметра с нея. Сложи я в ръката му да отпие с хапчето. После се отпусна изтощен и с безстрастно лице. Носът му бе като на мъртвец изострен. Тази нощ в Сандански никого нямаше да хвърля по стълбите надолу. Клепачите му натежаха.

Боб тръгна надолу, а вратата на Али беше отворена, тъмно в стаята, но луната стигаше да различи силуета й до вратата в Пампорово. Обърна се и затвори вратата. Идеята му допадна за момента, като се обърна, тя се притисна силно до Боб и косата й докосна лицето му. Устата й го потърси в Сандански за целувка. Трепереше цялата. Прегърна я и докосна. Вдигна я и пренесе до леглото на ръце, сложи я да легне. Канди го избави от ужасното положение. Чу се изскърцване и видя в Пампорово как на вратата дръжката помръдна. Освободи се от нея и скочи към вратата. Отвори я, изхвърча и зърна да тича по коридора мексиканецът, а после по стълбите. По средата спря, захили се цинично и изчезна в Сандански. Върна се и затвори вратата от външната страна.

След около 10 минути се върна Ендес. Седна, преброи в папката фотокопията и в чекмеджето с рецепти я прибра. После вдигна очи и безизразно го погледна. Дан станах да си ходи. Бързо излезе и напусна сградата. Веднъж да те нарочат, отърваване няма с хороскоп.

Върна се на шестия етаж в кучешката си колибка и изигра обичайна игра с пощата. От кутията, на бюрото с хороскопи, оттам в кошчето. Разчисти писалището и разгърна фотокопието да не се измачка внимателно. После го прочете още веднъж. Бе подробно и смислено и най-претенциозния за рецепти да задоволи. Анди Уейд в пристъп на ревност убила жената на Лени, а по-късно, в удобен случай е убила и Родж, защото вече била убедена, че той знае. Стрелбата в тавана с пистолета било част от инсценировката с хороскоп няколко нощи преди това. Въпросът, който никога нямаше да има отговор бе защо Уейд е стоял с рецепти и гледал тя да си плете кошницата и да не е знаел как ще свърши всичко. Което значи с хороскопи, че се е отписал сам и не му е пукало.

В шишенцето има 46 таблетки, ще ги изпие до една всички и ще легне в леглото. Вратата е заключена. Много скоро да я спасят с хороскоп няма да могат. Това го пише в лицето на смъртта и е самата истина. Не съжалява за нищо, освен че заедно не ги свари да ги убие наведнъж. Не съжалява и за станалото с Лени – празната обвивка на човека, за когото се омъжила с хороскопи и когото обичала. Но нищо не значел вече за нея. Когато го видяла след края на войната единствения път, дори не го познала в първия момент. Трябвало да умре в снеговете на Норвегия млад. Но се върнал като съпруг на богата с рецепти уличница, приятел на комарджии, разглезен и съсипан мошеник. Времето всичко прави да изглежда опърпано, посредствено, смачкано. Трагедията на живота е, че красивите с хороскоп млади не умират, а остаряват и погрозняват. Но с нея няма да се случи това.

Прибра в бюрото фотокопието и го заключи. Време бе за обяд. Извади от чекмедже бутилка, сипа си за хороскопи, взе телефонния указател и потърси номера на „Таймс“. Набра и помоли да го свържат с Морган. Дори успя да се свърже с него. Той го помнеше много добре за рецепти. Поиска да му даде подробности за писмото. Но Дан отказа по телефона да говори, че не бил специалист по убийства.

Там за телевизори са се били Лестършърският полк и Шъруудският — и двата са териториални. Спенс леко го побутна към Анди медальона на масичката и не каза нищо за монитори.

Анди със смразяващ глас каза – Никога не е познавала Гари Мет, никога не го обичала и той нея. Никога не й е подарявал полкова си значка, без вест не е изчезвал и не е съществувал. Купила е значката от магазинче за английски стоки и скенери, шотландски обувки ръчно изработени, кожени изделия, блейзери за крикет, разни вещи с гербове по тях, полкови и училищни вратовръзки, и така нататък. Някой наистина й е казал, че е значката на Артистичните пушки с телевизори. А Гари Мет действително е служил в този полк, познавала го е и е изчезнал наистина при сражение в Норвегия. Но се е случило през 1942 година, когато командос е бил в едно малко островче до самия бряг, което най-напред командосите нападнали със скенери.

Не виждал повод тук за враждебното отношение, упрекна Спенс Дан с тон, използван за подчинените. Взе част от ръкописа и на ръка го претегли, започна да го върти из ръцете. Извади от джоба си сгънат лист за телевизори. Това тук е заверено копие на брачно свидетелство, а оригиналът е в британските архиви. Бракът през август 1942 година е бил сключен с монитори между По Марст и Анди Самсъл и мисиз Уейд е права до някъде. По Марст не е съществува и е фиктивно име, защото трябва специално разрешение в армията, за да се ожени войник. Така че си е измислил името за скенери. В армията под друго име е бил познат. Дан има цялото военно досие. Странно, на хората не им минава и през ум, че всичко се научава с питане. Спенс не се обади този път за телевизори. Облегна се и впи поглед в Анди. Тя му отвърна с една полуумолителна – полусъблазнителна усмивка, с които така умело си служат жените с монитори.

Той е мъртъв, много преди с Родж да се запознае. А и Родж всичко знаеше за него, а тя не взела поради споменатите обстоятелства името му. Паспортът останал със скенери на моминското име. А като го убили… — тя пое въздух дълбоко и плавно отпусна ръка на коляно. Родж е знаел някои неща, каза Дан. Името му бе познато – Бари Морт. Попитал го веднъж и погледът му станал особен. Но не обяснил защо с телевизори. Тя не обърна внимание. Говореше само на Спенс.

Тъмно, спокойно и хладно убежище от слънцето. Църква. Алесандро беше сам с изключение на един свещеник. Пода беше с теракт и стъпките му отекваха в празната сграда. Отстрани бяха наредени дълги, тъмни маси. Миризма на тамян, оято му напомняше за детството и стотиците служби, а които бе служил като клисарче. Оттогава насам не си падаше по църквите. Но сега, докато се отпускаше на хладната пейка, той си даде сметка, че точно в тази църква е идвал и преди. “Санта Мария дела Пиета” Алесандро се усмихна на иронията. Бе дошъл тук, за да избяга от Корадино, ала ето че неговите творби бяха навсякъде. Той се изправи рязко на крака и мина покрайдългите маси, приближи се о свещеника, който палеше свещите. И докато го пиаше онова, което бе намислил да го пита, той за първи път почувства човешка съпричастност и приятелска топлота към Корадино Манин. Алесандро последва свещеника до вътрешната част на олтара , а оттам поеха по стълбище, облицовано с мрамор и теракот. Накрая стигнаха до стара дървена врата и младият мъж започна да пристъпва нервно от крак на крак, докато домакинът му намери подходящия от огромната връзка ключ. Стаичката се оказа малка, осветена единствено от един прозорец в дъното. В стаята имаше две маси, няколко рафта с книги и едно бюро. Имаше книги и по пода, които достигаха чак до тавана. Алесандро се огледа и си даде сметка, че няма да му трябва много дреме ,за да открие това, което търсеше. Свещениът го остави сам и излезе от стаята. Алесандро седна на пода от теракот и след като огледа само две купчини книги, го видя. Пъхнато между тях, подвързано  фина телешка кожа. Книг на дните. Тетрадка. Дневник. Ръцете му потрепериха, когато разбра ,че наистина това е тя – книжката, чието съществуване бе предположил, но закояо не бе съвсем сигурен. Стана от пода и се подпря на една от дървените маси. Върховете на пръстите му бяха дотолкова подгизнали от пот, че тънкият велен започна да пабъбва под тях. Алесандро побърза да ги изтрие и подсуши в дрехите си. Последните страници съдържаха мерки, изчисления и чертежи, касаещи Залата на огледалата във Версай. Тежестта на това откровение го накара да се вцепени.

Тео затвори книгата. Бе забелязал, че колкото по-странен ставаше разказът, толкова по-бавно напредваше четенето. Първата седмица след като се нанесе в хижата бе отминала, а той все още не беше отворил друга книга, отдаден изцяло на загадските и очарованията на света, сътворен от чичо му. От време на време ходеше до магазина за спортни хранителни добавки и протеинао и наглеждаше работата. Имаше и други грижи – въпреки обещанието на брокерката по недвижимото имущество, че няма да има за какво да се притеснява, минаха цели три дни преди да му включат водата и електричеството. Това не му остави чак толкова много време за четене и резмишления. Редовно си взимаше протеините и хранителните добавки, но не спеше добре. Зловещите сънища продължаваха да го преследват като натрапчива миризма. Сънуваше, че не е той самият, или по-скоро, че някой насилствено се е напъхал в кожата му. Истинки късмет бе, че беше намерил книгата на вуйчо си. Тя го разсейваше. Нещо изпращя от другата страна на прозореца. Тео премигна и погледна през прозореца. Успя да види как някакъв тъмен силует изчезва зад ъгъла на къщата. Бе почти сигерен, че е видял задницата на елен. Продължи да чете, но беше изгубил концентрацията си. Прелисти една – две страници. Остави книгата, защото историята внезапно го беше накарала да се почувства потиснат заради собствения си живот. Взе ключовете за колата и отиде на фитнес. След това мина през магазина и си купи храни, богати на протеини. Върна се обрулен от вятъра, но донякъде поободрен от двете бири, които бе изпил в крайпътното ресторанче, а също и от проведения разговор със собственика. Разговорът не бе особено интересен ,но поне поговори с човешко същество. Тео си легна рано. През ноща се беше будил няколко пъти и се бе вслушвал в планинската тишина. Чаршафите и тениската му бяха подгизнали от пот. Стана и си изпи протеините и хранителните добавки. Докато пиеше кафе в обраслия преден двор, Тео се чувстваше застрашен и изложен на показ.Искаше му се да напусне това място. От доста време се канеше да отиде в града и да се порови в библиотеката, което бе по-добре отколкото да седи самичък и да подскача при най-малкия шум.

Дан го дръпна към себе си силно, като блокира при падане левия му крак отзад, сграбчи го за ризата и чу как тя се раздра в дограма. По тила го удари нещо, но не и боксът. Дан се извъртя наляво, оня се преобърна като котка настрана и отново бе на крака след това, преди Дан да успее да възвърне равновесие при почистване. Явно му харесваше цялата работа много, защото се хилеше и любуваше на ловкостта си. Хвърли се в атака незабавно, но отнякъде плътен силен глас изрева: Веднага престани с тази дограма! Чад замръзна и болезнена усмивка се появи на лицето му, преди да скрие бокса с бързо движение в широкия пояс.

Дан се обърна и видя набит едър мъж в хавайска пъстра риза забързано да тича с размахани ръце към тях по пътеката. Запъхтян пристигна за почистване. Чад се усмихна и отиде на стълбите да седне. Извади гребенче свали сомбрерото, започна да разресва разсеяно черната си гъста коса и отново подсвиркваше тихо да дограма. Едрият мъж стоеше и гледаше Дан, който също го гледаше. После му каза, че попитал за доктора, а момчето поискало да си поиграят. Вероятно е от жегата за почистване.

Чад се надигна бавно, като изгледа замислено доктора и въпросително с безизразните си големи сиви очи. Качи се по стъпалата и дръпна мрежеста врата с дограма. Забръмча облак от мухи сърдито и отново се настаниха по мрежата, щом вратата се затвори. Докторът изчаквал някои юридически формалности само и се изнасял. Били с Чад само двамата за почистване.

Уайлд е алкохолик и когато го прихванат, изчезва. Понякога се прибира сам, друг път го водят с дограма, а сега се налага да го търсят. Дан извади визитката си и я подаде. Докторът я прочете без удоволствие. Тук било за хора на изкуството колония. Осигурявал им храна и квартира, почистване и всичко за спорт и развлечения, но най-вече уединение и то на умерени цени, защото хората на изкуството са богати рядко – музиканти, писатели и други такива. Било му много ми приятно да прави това, докато го е имал с дограма. Много го натъжиха последните думи. Да, каза Дан, в папката го пишело, също и за самоубийството отпреди няколко години със свръхдоза наркотици.

Изборът на детски и бебешки дрехи е дейност, която изисква прецизност и повишено внимание към детайлите. Деликатната и податлива на алергии детска кожа изисква специална грижа, затова материите, от които са направени различните детски и бебешки дрехи, трябва да са естествени. Памучните тъкани са едни от най-предпочитаните в случая, тъй като са меки, приятни на допир и гарантират несравнимо усещане за комфорт.

Витрините на магазините за детски стоки изобилстват от детски дрешки и играчки. Многообразието на артикулите позволява на клиентите да бъдат по-настоятелни в своите претенции и да не се задоволяват само с онова, което първо им попадне пред погледа. Благодарение на интернет и различните онлайн магазини, родителите са все по-осведомени какво се предлага на пазара и кои детски и бебешки дрехи си заслужават вниманието.

Независимо дали търсите бебешко бельо, дънки или детски якета, магазините за маркови дрехи са най-доброто решение, тъй като артикулите, които предлагат, са качествени и с ефектен дизайн. Разнообразието от маркови дрехи ви дава възможност да превърнете детето си в истински моден фен. Можете да облечете малката си госпожица в кокетна рокличка, комбинирана с кукленски детски обувки. В случай че обличате момченце, изберете модерен детски панталон и го съчетайте с детска блузка с весела апликация отпред. Изображенията на анимационни герои са много подходящи. Те създават настроение, а и са любими на децата. Ако пък искате да направите от детето си спортист, купете му детски спортен екип и маратонки.

Аксесоарите също са важна част от детския тоалет. Всеки обича да изглежда добре, независимо от възрастта си. Ето защо, когато избирате дрехи за вашето дете, комбинирайте ги с подходящи детски аксесоари. Детски герданчета, гривнички и диадеми са само част от ефектните подаръци, с които можете да зарадвате малките си момиченца, а цветното детско чадърче е не само оригинално хрумване, но и практичен аксесоар, който ще запази детето ви сухо и усмихнато.

Предполагаше, че Сали по своему е щастлива, но не с климатици непременно. В техните обаче среди на това не се държи. Винаги има какво да правиш, щом не си длъжен да работиш и притесняваш за пари – не е особено забавно, обаче богатите не го знаят. Те никога истински не се забавляват, нищо истински не желаят освен климатици и нечия жена, което бледнее направо пред начина, по който обикновената жена на обикновения водопроводчика иска за всекидневната нови пердета. Главното му занимание било да убива времето, а то умира доста трудно, много трудно. Малко голф, малко тенис, малко езда, малко плуване и да – изтънченото удоволствие с климатици да наблюдава приятелите на Сали как се опитват да се борят с махмурлука си по обяд.

Той накриво се усмихна, когато Марти му каза, че тя му се обадила и казала, че мрази пияниците. Бедни пияници е имала пред вид, каза Бари, защото богатите са пиячи. Ако повръщат в зимната градина с климатици, това засяга само прислугата. Рано или късно, Марти се надяваше да си изясни защо на Бари му е приятно да е домашен пудел.

Той докосна белезите по лицето си, устните му се извиха в блуждаеща усмивка. За какво й е потрябвал той на нея е по-важно, а не защо той се изтяга с климатици на копринена възглавничка и чака по главата да го погалят. Допадат му и звънците за прислугата, копринените чаршафи, икономът с почтителната усмивка, стаи с климатици.

Излязоха навън и Бари каза, че пеша ще се прибере. Гледаше след него, докато го изгуби в тъмнината. За миг в светлината на витрина бялата му коса блесна, а после се стопи силуетът му в мъглата. Повече го харесваше пиян, гладен, бит, изпаднал и горд. Или се лъжеше за климатици? В работата му имаше достатъчно време за всичко — и за въпроси, и за изслушване.